Инфо:

име: Иван Вазово

     Точни сведения за създаването на с.Иван Вазово няма. Няма писмени доказателства за първите му жители и за произхода на името. По предание съществуват две версии за произхода на селото.

             Първата е, че то води началото си от първите години на турското робство и че жителите му са дошли от Разложкия край. Втората е, че селото е старо тракийско селище и че води началото си от незапомнени  времена. Тези две твърдения са в постоянна борба, която и досега не е определила точния му произход на селото.

            Разположено било край тогавашния главен път Цариград – Пловдив – Карлово, близо до днешната ж.п. спирка, разположена в м. „Бостанлъка” . Първото му име е неизвестно, но се знае, че през турско робство се е наричало „Ишимлий”. В околностите му растели много овощни дървета – круши, сливи, ябълки, череши, орехи и др., които раждали сочни плодове. От думата „имиш”, която на турски език означава плодове, произхожда и името на селото „Имитлий”. Дадените природни и климатични условия са определили поминъка на жителите, които са се занимавали предимно със земеделие, животновъдство, овощарство, лозарство, лов и риболов. Риба са ловели в „Гьопсата” – сега река Стряма, която тогава е била по-пълноводна.

            С упадъка на турската държава непрекъснато се е влошавал живота на българския народ. Появилите се кърджалийски и даалийски банди не пощадили и жителите на с. Имитли. Разположено на главния път, то ставало лесна плячка за минаващите през селото турци, които безнаказано извършвали грабежи и убийства, оставяли след себе си дълбоки следи и пожари от кървави рани. Най-тежко било положението на девойките и младите жени, с които настървените турци се гаврили, изнасилвали и измъчвали, а някои от тях откарвали в харемите си. За да се спасят от зачестилите издевателства и грозящата опасност от поголовно избиване, жителите му напуснали селото и се заселили в гъстите вековни гори на южните разположения на Средна гора, в непосредствена близост до местността „Усоите”. Отдалечени от главния път сред вековните дъбови и габърови гори, имитлийци заживели по-спокойно. Турците вече не могли безнаказано да извършват своите злодеяния. Вековната гора станала защитник и закрилник на измъчените имитлийци, които при най-малката опасност от нападение потъвали мигновенно в потайните дебри. И досега новото място на заселването се нарича „Селището”. Оттогава започва да се развива и расте. От около двадесет колиби до освобождението от турско робство, то стигнало над сто и двадесет къщи. Както целия български народ, така и жителите на Имитли не се чувствали никога покорни роби на турци и чорбаджии. В тях е присъствал борчески дух. Водили са упорита борба с поробителя. Днешната фамилия – Комитови, която живее в селото и сега, води началото си от онзи род през турското робство, който е дал първите борци /комити/ за лично отмъщение.

            Неугасим бил стремежът на имитлийци към просвета, черковна независимост и свобода. За това свидетелства и фактът, че в историческия архив се съхранява султански ферман, издаден през 1856 год., с който се разрешава в Имитли да се построи българска църква. От тогава датира третото име на селото „Химитли”. Само една година след издаването на фермана, в 1857-ма, църквата е било окончателно построена. Същата съществува и понастоящем и е обявена за паметник на културата. В съседство с църквата се открива и килийно училище /една стая/, в което пръв учител е бил даскал Димитър от село Химитли. Така се появява и фамилията Даскалови, която и сега съществува  и е една от най-големите фамилии в селото. Непосредствено след Освобождението от турско робство през 1878 год., селото построява в черковния двор до камбанарията ново училище на два етажа с две стаи. Обучението се водело от двама учители, като в едната стая се обучавали от първи и трети клас, а в другата деца от втори и четвърти – принципа на слетите класове. Този начин на обучение продължил до 1927 год., когато селото по своя лична инициатива, пак със собствени средства, без никаква помощ от държавата, построява нова учебна сграда с четири класни стаи и дирекция. Още същата година училището прераства в основно, като вече са обучавани и ученици от съседните села – Песнопой и Горна Махала.

            През 1927 год., непосредствено след откриване на новото училище по инициатива на местната общественост и на прогресивни учители в селото е основано читалището, като за председател е избран Станьо Солаков и зам.председател Христо Башев и двамата учители. Едновременно с основаването му е дадено и името „Изгрев”. С дейността му се е създавал и книжния фонд. Литературата му се е състояла от книги от различно естество. Средствата за закупуване са се събирали най-вече от изнасяне на пиеси, дарения, коледуване, лазаруване и др.

            През време на фашистката власт, малоимотните и безимотните жители на селото, съпътствани от глад и мизерия, подбуждани от нетърпимост към начина живот, решават да организират партийни комитети и по някакъв начин да променят съществуването си. Много от тях оставяли семействата си и се включвали в борбата с надеждата за по-добро бъдеще.

            След 09.09.1944 год., както в страната, така и в с.Иван Вазово са започнали промени. През 1949 год. е започнало образуването на ТКЗС. Принудени хората си давали земята и животните. Построили се много сгради, навеси, обори. По-късно са се закупили селскостопански машини. Засети са големи блокове от овощни градини – ябълки, сливи, дюли и др. Построени са големи овчарници, които са допринасяли за развитието на животновъдството. Построен е и цех за пластмасови изделия, в който цех са работили повечето млади хора.

            Наред със всичко това, по заповед на товашните партийни лидери е била затворена църквата  и е поставена забрана за проповядване на християнската религия. Но след промените от 1989 год. със собствени средства и труд вазовци си изграждат разрушената камбанария и подновяват църквата.

            Селото Иван Вазово носи името си от месец септемри 1934 год. , но до ден днешен никой незнае дали това име има връзка с поета Иван Вазов. Само се знае, че малкото хора, които са останали в селото са честни и трудолюбиви и носят с достойнство името Вазовци.

2004 год.              По данни на Иван Влахов - учител

стари имена: Химитлии, Имитлии

n/a

Автобуси - Карлово - Пловдив тръгват от автогара "ЮГ" на всеки кръгъл час от 7,00 до 20,00ч.

БДЖ:  Пловдив - Карлово
06:30ч., 07:35ч., 11:10ч., 14:06ч., 15:08ч., 16:35ч., 18:05ч., 20:15ч.
Разписание на Влаковете за цалата страна