снимки Житница

обратно към картата

Инфо:

име: Житница

Селото, в което са живели и живеят хора с прякори:  Чърчил, Мусолини, Сталин, Кенеди,  Бриджитка.

          Село, в което няма никога да разбереш, че Бина носи красивото име Елисавета, Деша се казва всъщност Надежда, английски звучащите Стивън и Питър са Стефан и Петър,  Тано е Атанас, Дучо - Людвиг, Чино е Франц по паспорт.

          Село, пазещо много чудновати спомени, един от които е диво убийство от любов.

          Село, отгледало в началото на миналия век  онзи напредничав човек дедо Августин, който ипотекира цялото си имущество и  закупува вършачка, маслобойна, сладкобойна, мелница.

          Село, скътало спомена  за чудатия кмет – сигурно единствен и в България -  дедо Чино Чинчето, който се отказва от кметското си място, за да се построи ново училище.

          Село с родолюбивия занаятчия, написал на пейката си с огромни букви “Добре дошли, скъпи гости”, направил огромна извисяваща се над къщите кинетична фигура-ветропоказател на ковач.  И който говори със сълзи на очите за надеждата си да има нов паметник на нашите паднали през войните герои.

          Село, в което една жена, смачкана от скръбта си по толкова близки  хора, които са се преселили в отвъдното,  си е направила цяло тесте с техните некролози.
          Село, в което най-младият свещеник е бил диджей.
          Село, отгледало трима професори.

          Село , което има завършил в Париж финансист, завърнал се отново  и работещ  като независим трейдър   на Нюйоркската фондова борса.

          Село, което  в първите дни на трагедията на българските медици  осъмна с огромен надпис на училището  “Свобода за българските медици в Либия “.

          Село, чието име можеш да чуеш във всеки пловдивски хранителен магазин: “Искам шпек от Житнтица! Кренвирши на “Деликатес”!” - за пловдивчани има равенство между Житница и месокомбината му “Деликатес”, както родолюбиво са го замислили и неговите собственици.
         
 Село, чийто питомци никога не са се срамували да назоват своя произход и на огромни постери по магистралите е застинал в миг на триумф олимпийският ни шампион Милен  Добрев , рекламирайки “Деликатес” и с равни букви е изписал “Милен Добрев – българин от Житница”.
          Село, което в бурното и изпълнено с политически спорове време, напук на всичко загърбва всички дребнави  ежби и си избира независима кметица, която геройски устоява позициите си на инакомислеща.

стари имена: Емберли,
Хамбарлий, Чемберлий

сайт на Житница

информация за Житница